Книга Никомахова етика от Аристотел: резюме на произведението

Считана за фундаментално произведение на философа Аристотел и една от основните книги за разбиране на западната култура, "Никомахова етика" е ключов труд, в който се обсъждат въпроси, свързани с морала и характера.

Това, което наричаме "Никомахова етика", е сборник от десет книги на най-различни теми, в които се обръща особено внимание на въпроса за щастието и средствата за неговото постигане.

Резюме

Аристотел има за учител Платон и, продължавайки културата на преподаване и размисъл, започва да преподава и на сина си Никомах.

В бележките на Никомах Аристотел издига и обсъжда идеите, които са от основно значение за западната философия, особено тези, които се обсъждат в "Републиката" на Платон.

Според поученията, вложени в Никомаховата етика, етиката не е абстрактно и далечно понятие, затворено в учебната среда, а се възприема като нещо практично и осезаемо, като упражнение, което позволява да се развие човешкото щастие.

Между другото, една от централните теми на книгата е щастието, на което се обръща внимание най-вече в книги I и X на изданието.

Аристотел влиза в ролята на педагог, защото е загрижен за образованието и бъдещето на собствения си син.

Според философа щастието е крайната цел на човешкото същество, върховно благо, към което всеки човек се стреми, "най-благородното и най-приятното нещо на света".

Все пак според философа, ученик на Платон,

"върховното благо е щастието, към което всички неща се стремят" (...)

"доброто човешко действие е оправдано именно в стремежа към щастие"

Съчинението започва с един много общ преглед, размисъл за доброто и благото. Аристотел разграничава човека от животното, защото човекът, за разлика от животните, се стреми към върховно щастие и го постига.

Независимо дали сме обикновен човек, или велик интелектуалец, всички искаме да бъдем щастливи и за да го постигнем, упражняваме добродетелите си с мисъл за най-доброто. Използваната концепция за добродетелите, макар и леко модифицирана, е наследена от неговите предшественици Сократ и Платон.

Ясно е, че Аристотел осъзнава, че понятието за щастие е различно за всеки отделен човек, но философът се опитва да разработи теория, която да обхваща всички.

Според философа има три възможни типа живот:

• Това на удоволствията, където човекът става заложник на това, което желае;
• тази политика, която търси чест чрез убеждаване;
• съзерцателната, единствената, която всъщност съдържа същността на щастието.

Съзерцателният живот се ръководи от мисълта и води началото си от нашата душа, като тайната за постигането му е да се търсят елементите в самия нас, а не да се копнее за нещо, което е извън нас. По този начин за Аристотел най-голямото възможно благо за постигане е интелектуалното удоволствие, неразривно свързано със съзерцателния живот.

За заглавието

Изборът на заглавието прави препратка към сина на философа, наречен Никомах. Освен че е син на Аристотел, Никомах е и негов ученик и именно по записките му като ученик философът изгражда текста.

Любопитен факт: Никомах е името и на бащата на Аристотел.

За Аристотел

Смятан за първия научен изследовател, Аристотел е ученик на великия философ Платон от 367 г. пр.н.е. Роден в Стагирия, колония от йонийски произход, разположена в Македония, през 384 г. пр.н.е., Аристотел живее години наред в Атина, където се учи от своя учител.

След смъртта на Платон Аристотел се преселва в Еолида, след това в Лесбо, докато се връща в Македония.

Бащата на Аристотел, наричан още Никомах, е лекар на македонския цар Амасий II. На 17-годишна възраст младежът е изпратен в Атина, за да завърши образованието си. Там той се запознава с учителя си Платон и постъпва в Платоновата академия, където остава двадесет години.

Аристотел отговаря за обучението на Филип Македонски, когато момчето е на 13 години, и само за две години преподава основните принципи на този, който ще стане Александър Велики.

Фигура, изобразяваща Аристотел, който предава учението на Александър Велики, който по това време е само на 13 години.

Когато се завръща в Атина през 334 г. пр.н.е., Аристотел основава лицей в гимназията на храма на Аполон. Училището се превръща в референтен център в региона.

Животът на Аристотел е посветен на изследвания, образование и преподаване.

За съжаление голяма част от творчеството му е изгубено с времето, а почти всичко, което знаем днес, е получено от записките на учениците му.

След смъртта на Александър философът започва да се страхува за живота си, тъй като е преследван от атинските демократи, които го обвиняват, че защитава ученика си. Аристотел се укрива в Калкис и умира през 322 г. пр.

Бюст на Аристотел.

Запознайте се и с