Общество на мъртвите поети: резюме и анализ

Общество на мъртвите поети: резюме и анализ
Patrick Gray

Общество на мъртвите поети ( Общество на мъртвите поети ), режисиран от Питър Уиър, е един от най-забележителните филми в американското кино през 90-те години.

По отношение на зрителите филмът е един от 10-те най-големи касови хита на 1990 г. в САЩ и един от петте най-големи в международен план.

По отношение на критиките, Общество на мъртвите поети получава "Оскар" за най-добър оригинален сценарий.

Вижте също: Общество на мъртвите поети: резюме и анализ

Резюме на филма

Общество на мъртвите поети Действието на филма се развива в Съединените щати през 1959 г. в традиционно учебно заведение, наречено Академия Уелтън. Филмът е разказан в линеен хронологичен ред.

Средно училище със стогодишна история има за свой дидактически идеал твърдо и негъвкаво преподаване Философията на преподаване се основава на четири стълба: традиция, чест, дисциплина и високи постижения. Униформите на учениците сами по себе си показват тази реалност: те са униформи, изпълнени с гербове и официални документи.

[Предупреждение, следващият текст съдържа спойлери]

Пристигането на професор Кийтинг

Джон Кийтинг (Робин Уилямс) е възпитаник на Академията Уелтън и сега се завръща в учебното заведение, за да работи като учител.

Сред първите му поучения към групата ученици е следното изречение:

"Carpe diem. Възползвайте се от деня, деца. Направете живота си необикновен"

Още в първия си клас Джон (Робин Уилямс) преподава на учениците концепцията, която ще промени живота им. Carpe diem , впрочем, влезе в историята на киното и е сред 100-те най-цитирани фрази в игрални филми според Американския филмов институт.

"Carpe diem. Възползвайте се от деня, деца. Направете живота си необикновен"

Постепенно учителят Джон (Робин Уилямс) чрез четене на поезия и литературни класици внушава на учениците красотата на живота . Джон ги учи да възприемат света от различни гледни точки.

Нова методика на преподаване

Учителят има много специфичен и нестандартен метод на преподаване. По време на един от часовете му се предлага съставяне на свободни, спонтанни стихотворения, посветени на живота и вселената на всеки от нас.

При друг случай учителят моли учениците да се качат на върха на масата, за да се научат да гледат на живота от нов ъгъл. Постепенно учениците започват да проявяват все по-голям интерес към уроците и методиката на учителя по литература.

Обществото на мъртвите поети

Един от студентите, Нийл Пери (Робърт Шон), очарован от творчеството на Кийтинг (Робин Уилямс), отива да търси годишника, в който е бил сегашният професор. За своя изненада той открива в регистъра на тогавашния студент анотацията "Общество на мъртвите поети".

След като учениците откриват годишника, учителят разказва за това как е функционирало обществото (къде и кога са се срещали, как са общували...). Учениците са изключително любопитни за това разкритие и решават да възпроизведат това, което се е случвало преди години, като посещават същите места.

Решението на Нийл

Ентусиазиран от новия си таен проект, Нийл (Робърт Шон) решава да стане актьор. Строгото му и сдържано възпитание обаче изглежда пречи на това, което той смята за свое призвание. Момчето е особено потиснато от баща си, който е твърд и кастриращ човек. Съдбата на Нийл (Робърт Шон) се оказва трагична, той решава да отнеме живота си.

Тъй като някой трябва да понесе отговорност за трагичната съдба на Нийл (Робърт Шон), директорът решава да накаже професор Кийтинг (Робин Уилямс), като го уволни и разпусне Обществото на мъртвите поети.

Окончателният трафик

Финалната сцена обаче доказва, че дори оставката не може да заличи преживяното от тези тийнейджъри.

Когато учителят отива в класната стая, за да вземе вещите си от шкафа, той е посрещнат топло и е ясно, че следите, оставени от него, са останали в тези, които са били там.

Анализ и исторически контекст на филма

Във филма Общество на мъртвите поети Виждаме на заден план училище, което прилича повече на казарма или семинария, среда, пълна с правила, супер затворен и консервативен .

Семействата, които записват децата си там, търсят институция с високи постижения, която да им осигури гарантирано академично и професионално бъдеще.

Още в първите сцени на филма осъзнаваме колко непреходни и вечни са някои аспекти на живота и младостта и преживяваме радостите и тревогите, характерни за юношеството.

Един вечен филм

Въпреки че действието се развива в края на 50-те години, а филмът е заснет в края на 80-те години, представените проблеми остават изключително актуални.

С появата на новия учител по литература осъзнаваме колко скрита в тази кастрираща среда е необходимостта да се създават нови светове, да се стимулира откривателството, а не само да се предава чисто и твърдо съдържание.

Стимулиране на потенциала на учениците

Давайки им инструменти да изследват собственото си безпокойство, професор Кийтинг (Робин Уилямс) се опитва да вкара студентите в света, като същевременно демонстрира как те са инструменти за преобразяване на самия свят. Това е действие, което е едновременно педагогическо и политическо.

Учителят чувства, че е длъжен да мотивира тези млади хора, които са създадени, за да бъдат ограничени, и потвърждава, че е в служба на живота, а не на традицията, както би ни накарала да вярваме дидактиката, насърчавана от Welton Academy.

Професор Кийтинг и неговата новаторска позиция

Професор Кийтинг (Робин Уилямс) е единственият в тази херметична среда, който може да изрази чувствата и мислите на студентите.

Още в първите си уроци Кийтинг преподава идеята за крайността и подтиква учениците да осъзнаят, че има край, като им внушава, че да изживяваш интензивно всеки момент .

Философията Carpe diem

"Carpe diem" е най-голямото поучение на учителя, което пронизва целия филм, т.е. да направиш днешния ден необикновен, защото утре може да няма. Учителят се опитва да поведе към бунт тези толкова потиснати млади хора, като се възползва от енергията на младежката конфронтация, за да създаде ново и по-свободно пространство.

Това освобождение в крайна сметка води до необратими последици и ние ставаме свидетели на история за оцеляване и съпротива както от страна на учителя, така и от страна на самите ученици.

Международна перспектива

Въпреки че филмът е пуснат на екран през 1990 г., действието се развива в северноамериканската среда през 1959 г. Струва си да си припомним историческия контекст, в който са живели потопени момчетата от Академия Уелтън.

1959 г. е изпълнена със събития в международен план: на 1 януари Фидел Кастро успява да свали от власт диктатора Фулхенсио Батиста, руснаците изпращат две сонди на Луната, а войната във Виетнам е в разгара си.

В областта на американските граждански права Мартин Лутър Кинг (който по-късно получава Нобелова награда за мир) вече започва да се изказва в защита на чернокожото движение.

Периодът, в който е пуснат филмът (началото на 90-те години), е доста интересен и от политическа гледна точка. Трябва да се подчертаят две конкретни събития: падането на Берлинската стена (и обединението на Германия) и протестът на Площада на небесния мир (силна демонстрация срещу китайския режим).

Както се вижда, периодът, в който излиза филмът, е белязан от силите на затваряне в обществото, които влизат в конфликт със силите на откритост. В този смисъл игралният филм е в пълна хармония с историческото си време, като предава на контролирана среда - училището - безпокойството, което се е усещало в това поколение.

Вижте също: 23 най-добри драматични филма на всички времена

Зад кулисите на продукцията

Историята е вдъхновена от учителя Самюъл Пикеринг и опита му с учениците от държавното училище, които са били стимулирани от нова педагогическа ориентация. Филмът е заснет изцяло в държавното училище в Сейнт Андрюс (Делауеър, САЩ).

Сценаристът Том Шаулман е един от учениците на професор Самюъл в академията "Монтгомъри Бел" (Нешвил, Тенеси). По-късно професорът по литература става преподавател в университета в Кънектикът.

Любопитство: Общество на мъртвите поети е първият пълнометражен сценарий на Том Шулман, който дотогава е създал само две телевизионни продукции и един късометражен филм.

Основни герои във филма

Джон Кийтинг (Робин Уилямс)

Бивш възпитаник на Уелтън Академи, който се връща на работа като учител, преподава литература от гледна точка на нов педагогически идеал, насърчавайки учениците да бъдат по-креативни, идеалистични и независими.

Героят символизира желанието да се експериментира с новото, да се насърчава откритостта в такава кастрираща среда като училището.

Nolan (Norman Lioyd)

Изправен пред смъртта на Нийл Пери, той е принуден да предприеме действия и в крайна сметка несправедливо уволнява професор Кийтинг.

Нолан е представител на консервативните и репресивни ценности, той би бил карикатура на традиционното и старомодно образование.

Нийл Пери (Робърт Шон)

Един от най-ентусиазираните ученици в часовете на професор Джон Кийтинг, той е този, който тръгва да търси годишника, в който може да се намери регистърът на професора, и открива съществуването на Обществото на мъртвите поети. Момчето има много потискащо възпитание, особено заради строгостта на баща си.

Нийл олицетворява младостта с цялото ѝ естествено безпокойство - желанието да опита новото, да се освободи, да не се подчинява спокойно на дадените му правомощия.

Получените награди

Общество на мъртвите поети получава "Оскар" за най-добър оригинален сценарий и "Сезар" за най-добър чуждоезичен филм.

Филмът е номиниран и за наградите "Оскар" за най-добър филм, най-добър режисьор и най-добър актьор.

На наградите "Златен глобус" филмът е номиниран и за най-добър филм, най-добър режисьор, най-добър актьор и най-добър сценарий.

Лист с технически данни

Оригинално заглавие Общество на мъртвите поети
Стартиране на 28 февруари 1990 г.
Бюджет $16.400.000,00
Директор Питър Уиър
Сценарист Том Шулман
Пол Комедийна драма
Продължителност 2 ч. и 20 м.
Основен актьорски състав Робин Уилямс, Итън Хоук, Робърт Шон Леонард

Запознайте се и с




    Patrick Gray
    Patrick Gray
    Патрик Грей е писател, изследовател и предприемач със страст да изследва пресечната точка на творчеството, иновациите и човешкия потенциал. Като автор на блога „Култура на гении“, той работи, за да разгадае тайните на високоефективни екипи и личности, които са постигнали забележителен успех в различни области. Патрик също е съосновател на консултантска фирма, която помага на организациите да развиват иновативни стратегии и да насърчават творчески култури. Работата му е представена в множество публикации, включително Forbes, Fast Company и Entrepreneur. С опит в областта на психологията и бизнеса, Патрик внася уникална гледна точка в своето писане, съчетавайки научно обосновани прозрения с практически съвети за читатели, които искат да отключат собствения си потенциал и да създадат по-иновативен свят.