Film Central Station (резюме и анализ)

Film Central Station (резюме и анализ)
Patrick Gray

Central do Brasil е кинематографична творба на Валтер Салес. излязла на екран през 1998 г., продукцията проследява пътно кино, или "пътно кино".

Филмът, в който участват Фернанда Монтенегро и Винисиус де Оливейра, има огромен успех сред публиката и критиката.

Филмът се превръща в крайъгълен камък в историята на националното кино и допринася за възобновяването на съответните продукции в страната.

Филмът е отличен с няколко награди на фестивали в цял свят, а година след премиерата си е номиниран за "Оскар" за най-добър чуждестранен филм.

Обобщение и анализ на Central do Brasil

Бразилският народ като характер

Една от характерните черти на този филм, която е отговорна за въвеждането на идеята за колективност и допринася за събуждането на емоции у зрителите, е забележителното присъствие на бразилския народ в целия сюжет.

Дора и Джошуа, заобиколени от обикновени хора

От самото начало на историята хората също са герои, защото сюжетът започва на гара с интензивно движение на хора, обикновени хора, които бягат в търсене на желанията си и често идват от далечни места, за да опитат живота си в столицата Рио де Жанейро.

Чрез героинята на Дора, учителка, която пише писма на хора, които не са се научили да четат и пишат, се запознаваме с фрагменти от историите на хора, които са страдали, но са изпълнени с мечти и надежда.

В този контекст се появява и проблемът с неграмотността, липсата на възможности и неравенството в страната.

Въпросът за изоставянето

На адрес Central do Brasil Сюжетът показва Хосуе и Ана, неговата майка, която диктува на Дора писмо, адресирано до Исус, бащата на момчето.

Мъжът живее във вътрешността на североизточната част на страната и никога не е виждал сина си, който в този момент е на девет години - тук вече се забелязва първото изоставяне.

Актрисата Соя Лира в ролята на Ана и Винисиус де Оливейра в ролята на Жозуе

Веднага след като напуска гарата, Ана е блъсната от автобус и умира на място. Синът ѝ, който вече е сирак и напълно сам, започва да остава на гарата.

Дора е трогната от положението на момчето и го прибира вкъщи. Там тя и приятелката ѝ Ирен се грижат за Жозе. Учителката, която има съмнителен характер, обаче продава Жозе на трафикант на деца. Момчето отново е изоставено.

Дора се разкайва, връща се на мястото и успява да спаси Джошуа. Двамата избягват и започват да търсят бащата на момчето.

Вижте също: "Тайната вечеря" на Леонардо да Винчи: анализ на творбата

Важно е също така да се подчертае изоставянето, идентифицирано в самата Дора, която през целия филм ни разказва за детството си и за отсъствието на връзката с баща ѝ. Освен това забелязваме, че въпреки че е силна жена, тя се чувства самотна без семейство и без обичта на мъж.

Вяра и религиозност

Друг момент, който си струва да се спомене, е присъствието на религиозни елементи в сюжета, което показва Бразилия, силно свързана с вярвания от духовен порядък.

По средата на пътуването се случват някои ситуации, които показват вярата на хората, независимо дали по лек или по-видим начин.

Когато главните герои качват на стоп например шофьора на камион Сезар (в ролята Отон Бастос), виждаме на автомобила му изречението "Всичко е сила, само Бог е сила". По-късно той заявява, че е евангелист.

След това Дора и Джошуа продължават да търсят Исус и успяват да стигнат до адреса, който е написан в писмото на Ана. При пристигането си те получават новината, че човекът, когото са търсили, се е отдалечил от дома си и живее в жилищен комплекс.

В избора на имената на героите можем да открием още един момент, свързан с религията. Неслучайно героите търсят човек, наречен Исус.

Но "ключовият момент" в този смисъл е, когато след една кавга момчето бяга от Дора и попада в тълпата по време на процесията на Дева Мария от Кандея. Учителят тръгва да търси Хосуе, крещейки името му сред хората, които носят свещи в ръце, казват молитви и спазват обещания.

Фернанда Монтенегро в сцена в параклиса на Дева Мария на чудесата

Докато влиза в параклиса на Дева Мария на чудесата, Дора се чувства замаяна и губи съзнание. Жозе я намира и в следващата сцена тя се събужда с глава, опряна в скута на момчето.

Вижте също: Вдовицата, Жозе де Аленкар: резюме и анализ на произведението

Някои критици предполагат, че тази сцена може да се тълкува като своеобразна "Пиета" в обратен ред, където вместо майката на Христос да носи детето на ръце, детето е това, което посреща "майката".

Иконична сцена от Central do Brasil

Дора най-накрая е способна да позволи на любовта да влезе в сърцето ѝ, като се идентифицира още повече с историята на момчето и укрепва връзките си.

Укрепване на привързаността

Тогава момчето вижда мъж, който снима хора до статуята на отец Цицерон и им дава малки монокли с изображенията.

На Хосуе му хрумва идеята да обяви пред обществеността, че Дора може да пише писма от минувачи до светеца и до роднини. Така и става и най-накрая двамата получават пари. Купуват си нови дрехи и се снимат до портрета на падре Сисеро, като всеки от тях получава своя монокъл.

Момент, в който главните герои са изобразени с образа на отец Цицерон

По-късно те се преместват на новия адрес на Исус, но бащата на момчето също вече не живее там. И двамата са разочаровани и нямат никакви очаквания. Тогава Дора кани Джошуа да живее при нея и момчето приема.

Срещата на братята

След това обаче се появява един младеж, който се представя като Исая. Той казва, че е чул, че има хора, които търсят баща му. Хосуе лъже с името си, представяйки се за Жералдо.

Исаяс е много любезен и ги кани на кафе. В къщата се запознават с другия брат, Мойсей. Разказват му, че баща им е загубил другата къща, и му показват дърводелската работилница, в която работят.

Казват също, че Исус отишъл в Рио де Жанейро, за да търси Анна, и като не я намерил, изпратил писмо до нея (в случай че се е върнала). Писмото сега било притежание на Исая и Мойсей.

Фернанда Монтенегро, Винисиус де Оливейра и Матеус Нахтергаеле на сцената

Те молят Дора да прочете писмото. Тогава се разкрива, че Исус все още обича Ана и я моли да го чака, защото възнамерява да се върне, за да бъде семейството пълно.

В този момент Дора включва името на Джошуа в писмото и казва, че баща му много би искал да се запознае с него. Момчето е развълнувано. По този начин Исаяс и Мойсей разбират, че в действителност "Жерар" е техният по-малък брат.

Завръщането на Дора - завършването на филма

Преди зазоряване Дора събира нещата си и заминава за Рио де Жанейро. Но преди това наблюдава братята си как спят и оставя писмата от Ана и Хесус под портрета им.

Джошуа се събужда и търси Дора. Разбира, че тя си е тръгнала, той тича, за да я настигне, но тя вече е в автобуса.

Финална сцена от Central do Brasil

По време на пътуването на връщане учителката пише много емоционално писмо на момчето. Тя го моли да не я забравя и да гледа малката снимка на монокъла, за да запомни лицето ѝ.

Тя вади монокъла от чантата си и поглежда снимката на двамата. Междувременно в същия момент Джошуа също поглежда снимката.

Синопсис и ремарке от Central do Brasil

Central do Brasil

Сюжетът разказва за историята на Дора и Джошуа.

Дора, пенсионирана учителка, си изкарва прехраната с писане на писма до неграмотни хора на гара Central do Brasil в Рио де Жанейро.

Животът на жената, донякъде озлобена, изведнъж се преплита с този на момчето Джошуа, което току-що е загубило майка си.

Заедно те се впускат в търсене на бащата на момчето във вътрешността на североизточната част на страната, като развиват връзка, която преминава от конфликт към обич и ги променя завинаги.

Актьорски състав и екипаж Central do Brasil

Central do Brasil е история, която се крепи на два стълба, единият от които е момчето Джошуа, изиграно компетентно от Винисиус де Оливейра .

Момчето, което тогава е на 12 години, е открито от режисьора Валтер Салес, докато чисти обувки на едно летище. Валтер забелязва във Винисиус различен външен вид и интуитивно усеща, че той ще бъде подходящият човек за ролята.

Така момчето, което никога преди това не е играло, участва в актьорско майсторство с прочутата Фернанда Монтенегро. В момента продължава актьорската си кариера, като участва предимно в сериали.

Фернанда Черна гора Тя е единствената бразилска актриса, номинирана за "Оскар".За филма тя заявява:

Мисля, че най-красивото нещо във филма е това дълго сбогуване с човечеството, което намира себе си, подкрепя се и си тръгва преродено.

Друг важен персонаж в сюжета е Ирен, в ролята на Marília Pêra Съседката и приятелка на Дора е контрапункт на главната героиня, като проявява милост и честност.

Марилия Пера участва в няколко филма в киното и телевизията. През декември 2015 г. актрисата умира в резултат на рак на белия дроб.

Друг актьор, който също е починал, е Кайо Жункейра , който изпълняваше ролята на Мойсей, брат на Исус Навин. през януари 2019 г. Кайо претърпя автомобилна катастрофа, като след няколко седмици почина.

Заглавие Central do Brasil
Година на стартиране 1998
Посока Уолтър Салес
Cast Фернанда Монтенегро, Винисиус де Оливейра, Марилия Пера, Отон Бастос, Матеус Нахтергаеле, Кайо Жункейра, Отавио Аугусто
Продължителност 113 минути
Саундтрак Антонио Пинто, Жак Моренбаум
Изтъкнати награди

Номиниран за "Оскар" за най-добър чуждестранен филм и най-добра актриса за Фернанда Монтенегро.

Златен глобус за най-добър чуждестранен филм.

Златна мечка за най-добър филм.

Сребърна мечка за най-добра актриса.

Какво се казва за Central do Brasil

Можем да разберем поетиката на филма чрез думите на професора и академичен изследовател Ивана Бентес:

"Централна гара" е филмът за романтичния хинтерланд, за идеализираното завръщане към "произхода", към естетическия реализъм, към елементите и сценариите на Cinema Novo, който поддържа безрезервен утопичен залог, откъдето идва и очарователният баснословен тон на филма. хинтерландът се появява в него като проекция на изгубеното "достойнство" и като обетована земя на едно необичайно изселване от крайбрежието към вътрешността, един вид "завръщане" наВътрешността на страната се превръща в територия на примирение и социално умиротворяване, в която момчето се завръща - в урбанизирания малък град с неговите популярни къщи - за да се присъедини към семейство дърводелци.

Друга реч, в която се повтаря идеята за "завръщане към произхода", е на Джовани Отоне, италиански филмов критик:

Един шедьовър, изпълнен с препратки към предишни бразилски филми, посветени на темата за миграцията, озарен от присъствието на великата актриса Фернанда Монтенегро и напомнящ за голямото италианско неореалистично кино. Тук вътрешността на страната е целта на едно емоционално завръщане (за разлика от града), тя е романтичната проекция на едно изгубено достойнство и се превръща в земя на успокоение и помирение.(Джошуа, младото поколение, преоткрива корените си, а Дора, старото поколение, преоткрива етиката и човечността).




Patrick Gray
Patrick Gray
Патрик Грей е писател, изследовател и предприемач със страст да изследва пресечната точка на творчеството, иновациите и човешкия потенциал. Като автор на блога „Култура на гении“, той работи, за да разгадае тайните на високоефективни екипи и личности, които са постигнали забележителен успех в различни области. Патрик също е съосновател на консултантска фирма, която помага на организациите да развиват иновативни стратегии и да насърчават творчески култури. Работата му е представена в множество публикации, включително Forbes, Fast Company и Entrepreneur. С опит в областта на психологията и бизнеса, Патрик внася уникална гледна точка в своето писане, съчетавайки научно обосновани прозрения с практически съвети за читатели, които искат да отключат собствения си потенциал и да създадат по-иновативен свят.