"Седмият печат" на Бергман: резюме и анализ на филма

Седмият печат е филмов шедьовър на шведския режисьор и сценарист Ингмар Бергман от 1957 г.

Филмът, превърнал се в класика и част от неоекспресионистичното движение, е адаптация на пиеса от същия автор.

Действието се развива в Европа през Средновековието, когато Черната смърт все още опустошава обществото. В този контекст главният герой Антоний Блок среща фигурата на Смъртта и я предизвиква на игра на шах.

Доста философски, филмът ни представя няколко въпроса и разсъждения за тайните на живота и човешките емоции.

(Внимание, статията съдържа спойлери !)

Обобщение на Седмият печат

В самото начало на историята проследяваме Антониус Блок, рицар тамплиер, участвал в кръстоносните походи, който пътува към дома си след десетгодишно отсъствие.

Сцената се разиграва на плажа и в момент на почивка Антоний се натъква на същество, облечено изцяло в черно, с доста бледо лице и тържествено изражение. Това е Смъртта, която е дошла да го прибере.

Тогава главният герой предлага шахматен двубой, като предлага, че ако спечели, може да спечели свободата си. Така мачът започва и виждаме една от най-известните сцени в киното, в която двамата играят шах на плажа. Мачът обаче не приключва и Смъртта ще го посети през няколко дни, за да продължи играта.

Смъртта и Антони Блок в шахматна партия

Така Блок следва пътя си заедно със своя оръженосец Йонс, а по време на пътуването среща и други герои.

Тогава в сюжета се появява цирково семейство, участвало в пътуващи представления, съставено от двойката Джоф и Мия и техния малък син.

Освен тях се появяват мъж, чиято съпруга го е предала (по-късно тази прелюбодейка се присъединява към него), и селско момиче, което е щяло да бъде изнасилено и е спасено от Йонс, принуден да продължи с него.

Всички тези фигури по някакъв начин и по различни причини придружават Антоний в неговия замък, без да подозират, че той изпитва големи дилеми, тъй като наближава края на живота си.

Екзистенциалната криза на главния герой става очевидна, когато той отива в църква и се изповядва пред "свещеник", без да знае, че всъщност го мами самата Смърт. Двамата влизат в диалог за живота и крайността, в който Блок разкрива своите страхове и тревоги.

Сцена, в която героят отива на изповед, без да знае, че "свещеникът" е Смъртта

По време на пътуването се случват и други ситуации, които говорят за изключително религиозния контекст на времето и мрачната атмосфера, която витае в него.

Една от тези сцени е, когато театрално представление за селяни е прекъснато от мрачна процесия, в която поклонниците се появяват, влачейки се в бичове, докато свещеникът произнася думи, обвиняващи хората за земните нещастия.

Има и осъждане на жена, изгорена на клада, защото е смятана за вещица и обвинена за Черната смърт.

Процесия на флагелантите в Седмият печат

Въпреки всичко можем да видим моменти на надежда, например когато героите се наслаждават на пикник в слънчев следобед, което кара Блок да се замисли за стойността на хубавите моменти в живота.

Блок знае, че времето му на Земята изтича, но това, което не подозира - поне в началото - е, че новите му приятели също са в опасност.

Любопитно е, че актьорът от трупата притежава дарбата да визуализира свръхестествени фигури. Така в един от моментите, когато Антоний играе шах със Смъртта, артистът успява да види сенчестата фигура и успява да избяга със семейството си, което променя изцяло съдбата им.

Двойката Джоф и Мия успява да замисли друга съдба със сина си

Другите герои на свой ред нямат такъв късмет и тръгват с главния герой към замъка. Веднага щом пристигат, те са посрещнати от жената на рицаря, която го е чакала с нетърпение.

Всеки герой реагира по различен начин. Любопитно е, че Антоний Блок през цялата история се съмнява във вярата си, но в последния момент се обръща към Бога.

Персонажи, изправени пред фигурата на Смъртта

Извън замъка семейството художници се събужда в своя вагон и съзерцава един приятен ден, много различен от предишната нощ, когато е имало силна буря.

Тогава Джоф видя на върха на хълма силуета на група танцуващи хора. Това бяха приятелите му, които се държаха за ръце и бяха водени от Смъртта.

Джоф описва видението си по много поетичен начин на съпругата си, която го слуша внимателно. Накрая двамата тръгват по пътя си.

Иконична сцена от Седмият печат представляващ танца на смъртта

Тълкуване и анализ на филма

Седмият печат е кръстена на пасаж от библейската книга, озаглавен Апокалипсис в която Бог има 7 печата в ръцете си.

Началото на всеки от тях представлява катастрофа за човечеството, а последният е необратимият край на времето. По тази причина филмът започва с изречението:

И когато Агнето отвори седмия печат, в небето настъпи тишина за около половин час.

Откровение (8:1)

Мистериозната атмосфера пронизва цялата история, а Блок прекарва голяма част от времето в размисли дали Бог съществува или не. всъщност основната тема на историята е страх от смъртта Режисьорът обаче се занимава и с любовта, изкуството и вярата.

Не бива да забравяме, че действието на филма се развива през Средновековието - период, в който религията опосредства всичко и се налага по догматичен и страшен начин, принуждавайки хората да вярват във вечния живот и в Бог като единствено спасение.

Следователно отношението на главния герой е в разрез с общоприетото мислене, като поставя под въпрос вярата и съответно католическата църква, макар че накрая, когато осъзнава, че всъщност няма спасение, рицарят моли небето за спасение. С този факт е възможно да се установи как човешките същества могат да бъдат противоречиви.

Има и други сцени, които остро критикуват католицизма, като например момичето, изгорено на клада, и процесията на бичуваните.

Връзката на филма с "Дон Кихот

Съществуват няколко тълкувания, които преплитат паралели между Седмият печат и литературното произведение Дон Кихот от Ла Манча от Мигел де Сервантес.

Рицарят Антоний Блок и неговият оръженосец имат сходни характери с двойката, написана от Сервантес. Това е така, защото Йонс има прагматичен, обективен характер и се дистанцира от големите търсения, разчитайки само на практическите си познания в живота, по същия начин като Санчо Панса.

Блок, от друга страна, се свързва с Дон Кихот по отношение на способността си да си представя и задава въпроси, търсейки нещо, което е отвъд неговото разбиране.

Макабреният танц

Ингмар Бергман създава сюжет, в който накрая хората са водени от Смъртта ръка за ръка и изпълняват своеобразен танц.

Всъщност идеята е доста стара и се отнася до Danse Macabre На тези картини са изобразени хора, танцуващи със скелети, които символизират смъртта.

Средновековна картина, изобразяваща Макабрения танц, която е изложена в Седмият печат

Сцената е част от средновековното въображение и е свързана с концепцията за Memento Mori което на латински означава "Помни, че ще умреш".

Този възглед е проповядван от църквата, за да впечатли хората и да ги накара да очакват само божествено спасение и по този начин да се подчиняват на религиозните догми.

Изкуството като изход

Интересно е да се отбележи, че в сюжета единствените хора, които успяват да се освободят от трагичния край, са художниците на мамбе. По този начин може да се анализира как авторът разбира функцията на изкуството, което може да се превърне в лек и спасение.

Героите Джоф, Мия и нейният син в Седмият печат

Художникът Жоф, който на моменти изглежда малко суетен и заслепен, всъщност е този, който успява да види отвъд тази мрачна реалност и да избяга навреме със семейството си.

Всъщност едно от тълкуванията за тези герои е, че те могат да символизират свещеното семейство.

Информационен лист и плакат на филма

Плакат на филма Седмият печат

Кой е Ингмар Бергман?

Ингмар Бергман (1918-2007 г.) е шведски театровед и режисьор, получил световно признание. Смятан е за едно от най-великите имена в изкуството на XX в. и оказва силно влияние върху аудиовизуалната продукция оттогава насам.

Портрет на режисьора Ингмар Бергман в младежките му години

Той се свързва с език, който се стреми да изследва душата и съществуването, с въпросите за човешкото писане.

Това е така, защото от 50-те години на миналия век той прави два филма на тази тематика, които се превръщат в запазена марка на продукцията му, а именно Диви ягоди e Седмият печат и двете от 1957 г.

Филмовият изследовател Жискар Лукас определя режисьора по следния начин:

Бергман е великият режисьор на човешки теми, на страданието, на болката от съществуването, на невъзможността на ежедневието, но също и на любовта, на несигурността на обичта, на почти непреодолимата неразбираемост на човешките същества в най-баналните неща.

Може да се интересувате и от: