Символика: произход, литература и характеристики

Символизмът е художествено течение, което се развива в Европа през XIX век.

Направлението обхваща различни езици на изкуството, като се набляга на литературата, особено на поезията.

В основата на това направление е противопоставянето на обективността на предишни движения като парнасианството, както и на идеалите на сциентизма и материализма.

По този начин символизмът представлява начин на изразяване, основан на субективност, фантазия, мистерия и бягство от реалността.

Произход и исторически контекст на символизма

Символизмът покълва в Европа през втората половина на XIX век, по-точно във Франция, около 1880 г.

По онова време светът преживява големи промени както в социалната, така и в икономическата и културната сфера.

Напредъкът на капиталистическата система, утвърждаването на индустриалната революция, възходът на буржоазията и споровете за нови пазарни ниши и места за експлоатация, като например африканския континент, дълбоко трансформират обществото. По-късно подобни фактори предизвикват злощастни епизоди като Първата световна война (1914-1918 г.).

Тази философска линия е изключително рационална и се стреми да разбере и обясни реалността обективно, като предпочита науката пред духовността и метафизичните теории.

Тази форма на разсъждение обаче беше отхвърлена от голяма част от хората, особено от социалните слоеве, които не бяха "благословени" от благата на капитализма. Тези хора дори смятаха, че тази система е причинила известно духовно разстройство.

По този начин, като опровержение на този светоглед, символика която има преди всичко поезия като място за развитие.

Това ново движение се явява като утвърждаване на спиритуалистичните идеи, стремящи се да доближат човека до божественото, космическото и необяснимото.

Символистичното течение не е много дълготрайно, но се разпространява в други страни, като Португалия, а също и в Бразилия.

Характеристики на движението на символистите

Както вече беше казано, това направление има за цел да издигне ефирен и мистичен характер, като цени човешката душа, несъзнаваното и индивидуалността. Така че можем да кажем, че характеристиките, които се открояват най-много в това движение, са:

• Субективен и неясен език;
• Използване на фигури на речта;
• Издигане на мистицизма и фантазията;
• Оценяване на творчеството;
• Предпочитание към мрачни, загадъчни и езотерични теми;
• Използване на несъзнаваното;
• Оценяване на "Аз";
• Смеси от усещания като зрение, мирис, вкус, допир и слух;
• Музикалност.

Символиката в литературата

Макар че се появява и в изобразителното изкуство, например в живописта, символизмът намира плодотворна почва в областта на писмения език. Така символистичната литература се развива плавно, оценявайки ониричната, сетивната и творческата вселена.

Писателите често използват неточен език с помощта на средства като алитерация, метафори, ономатопеи и синестезии.

Книгата, която постави началото на това движение, беше Цветя на злото (1857 г.) от френския писател Шарл Бодлер (1821-1867 г.) Бодлер е почитател на друг писател - Едгар Алан По, от когото черпи препратки и вдъхновение.

Писателят Шарл Бодлер е първият, който пише символистично произведение

Темите, които най-често се засягат в това течение, са свързани с любовта, ограничеността на живота, страданието, сънищата, човешката психика и др. Можем да кажем, че символистичната литература по някакъв начин възприема теми и идеи от романтизма.

Символиката в Португалия

В Португалия творбата, която поставя началото на символизма, е стихосбирката Oaristos По това време страната вече е повлияна от тази тенденция чрез списанията "Boemia Nova" и "Os Insubmissos".

Други важни имена в движението са Антониу Нобре (1867-1900) и Камило Песанха (1867-1926).

Португалска поетеса, която също се откроява, е Флорбела Еспанка (1894-1930), която, въпреки че не е напълно символистична, пие от извора на това литературно течение.

Португалска символистична поезия

Статуя от Camilo Pessanha

Уморих се да опитвам тайната ви:

В безцветния ти поглед, на студен скалпел,

Погледът ми се пречупи, обсъждайки го,

Като вълна на гребена на скала.

Тайната на тази душа и моята тайна

И моята мания! Да го пия

Бях твоята устна в кошмарен сън,

За нощи на ужас, изпълнени със страх.

И моята изгаряща, халюцинираща целувка,

Охлаждане на правилния мрамор

От ледените устни...

От тази мраморна устна, дискретно,

Тежък като затворена гробница,

Спокоен като тих пелаго.

(от книгата Clepsidra)

Във въпросното стихотворение авторът се спира на теми като любовта, загубата на любимия човек и страданието, което тази скръб поражда.

Чрез метафори, които са донякъде траурни, поетът говори за чувството на неудовлетвореност, когато човек търси любов и не може да получи любящ поглед, взаимно отношение.

Стихотворението разкрива и пропастта между хората, особено между двама влюбени, тъй като единият не може да опознае дълбоко душата на другия.

Florbela Espanca

Вижте и видеоклипа по-долу със стихотворението Омраза? от Florbela Espanca, рецитирана от актрисата Клара Троколи.

Символиката в Бразилия

В Бразилия движението на символистите се появява през 1893 г. с публикуването на книгите Мисал e Брошки от поета Cruz e Sousa (1861-1898).

Друг писател, който представя символистичната поезия на бразилска почва, е Алфонс де Гимараеш (1870-1921). Освен тях можем да споменем и Аугусто дос Анжос (1884-1914), който също има елементи на предмодернизъм.

Бразилска символистична поезия

Isalia от Alphonsus de Guimarães

Когато Исмалия побесня,

Той стоеше в кулата и мечтаеше...

Той видя луна в небето,

Той видя друга луна в морето.

В съня, в който се е изгубил,

Всички се къпят в лунна светлина...

Исках да се изкача на небето,

Исках да сляза до морето...

И в своята глупост,

В кулата той започна да пее...

Беше близо до рая,

Беше далеч от морето...

И като ангел увисна

Крилата за летене...

Исках луната да е на небето,

Исках луната на морето...

Крилата, които Бог му даде

Те се развиват все повече и повече...

Душата му се възнесе на небето,

Тялото му падна в морето...

Isalia е една от най-известните поеми на бразилския символизъм. в нея се разказва за момиче, което, обхванато от лудост, решава да отнеме живота си.

По прост и деликатен начин авторът всъщност ни разказва за една трагедия, за момент на отчаяние, делириум и лудост. Описателната форма на текста почти ни кара да си представим сцената.