Съдържание
Обемните персонажи превръщат картината на Ботеро в неповторимо изкуство.
Пухкавите фигури с големи обеми са част от естетическата идентичност на колумбийския художник, който е рисувал от всичко по малко: натюрморти, сцени с танцьори, коне и интерпретации на известни творби като Мона Лиза e Двойката Arnolfini .
Открийте най-известните шедьоври на Фернандо Ботеро.
1. Танцьорите (1987)
На екрана Танцьорите Ставаме свидетели на чувствения танц за двама. Това е бална зала, вероятно колумбийска (заради цветовете на декорацията, висяща от тавана), в която танцуват други анонимни сладострастни двойки.
A усещане за движение в творбата е особено забележима благодарение на позицията, в която е боядисана косата на дамата, което ни кара да вярваме, че двойката трябва да е точно по средата на стъпалото.
Въпреки че не можем да видим лицето на партньора си, можем да наблюдаваме спокойното и сдържано изражение на мъжа, който води танца.
2. Пабло Ескобар мъртъв (2006)
Платното представя момента и мястото на смъртта на наркобарона Пабло Ескобар, който на практика е мит в Колумбия и умира в Меделин на 2 декември 1993 г. точно на покрива на една къща.
Размерът на Пабло в картината е огромен, непропорционален, монументален в сравнение с другите илюстрации в изображението и превежда значението, което наркотрафикантът е постигнал в обществото.
Осъзнавайки и загрижен за ескалиращото насилие в Латинска Америка, Ботеро избира да увековечи именно тази сцена на убийството на Пабло.
Вижте също: Всички 9 филма на Тарантино, подредени от най-лошия към най-добрияРаботата Пабло Ескобар мъртъв е част от поредица, в която се разобличават епизоди на насилие в Бразилия и по света.
Вижте също: Древногръцко изкуство: характеристики и основни произведения3. Мона Лиза (1978)
Една от най-разпознаваемите творби на колумбийския художник е неговият хумористичен преразказ на Мона Лиза - шедьовъра на Леонардо да Винчи.
Тук Ботеро предава на наблюдателя своите лично тълкуване Съвременната Мона Лиза остава в същото положение и със същата загадъчна усмивка, но с много по-едри контури, отколкото в оригинала.
Героят на Ботеро, с по-едри форми, заема много по-голямо пространство върху платното, заличавайки голяма част от пейзажа, който се появява в творбата на да Винчи. В съвременната реинтерпретация може да се каже, че Мона Лиза следователно получава още по-голяма популярност.
4. Смъртта на Пабло Ескобар (1999)
Главният герой в картината е Пабло Ескобар, бивш колумбийски наркобарон, до голяма степен отговорен за жестокостта в южноамериканската страна.
Горната картина е част от серия, която има за цел да изобрази насилието в Колумбия, като припомни въоръжените конфликти, случили се през втората половина на XX век.
Основната цел на Ботеро при изобразяването на наркотрафиканта е запазване на спомените на хората за да не се повтарят епизодите на насилие.
Пабло изглежда огромен на покривите на къщата - протагонизъм, който се изразява не само в централното място на образа, но и в неговата пропорция.
5. Танцьори в бара (2001)
Екранът Танцьори в бара играе с намаляващи очаквания тъй като зрителят не очаква да открие танцьор с по-закръглена форма.
Единственият герой на картината е обърнат с гръб към огледалото, като че ли игнорира отразения образ на себе си, предпочитайки да се концентрира върху упражнението или да се изправи пред някой, който стои пред нея.
Въпреки очевидните си физически ограничения, танцьорката се поставя в скъпоструващата позиция на балета така добре, както всеки строен спортист.
6. По Арнолфини Ван Ейк (1978)
В платното, създадено през 1978 г., Ботеро чете класическото произведение Двойката Arnolfini Точно 544 години делят оригиналното произведение от интерпретацията на колумбийския художник.
Ключовите елементи на картината са запазени, което позволява лесното ѝ разпознаване от наблюдателя. Картината на Ботеро обаче се появява в по-модерен контекст: заслужава да се отбележи, че полилеят тук е заменен с една-единствена електрическа лампа, а фонът вече представлява съвременна декорация.
Двамата стройни герои от оригинала също са променени, придобивайки характерните контури на колумбийския художник.
В интервю за списание "Браво" Ботеро разказва за произхода на идеята да пресъздаде класиците на западната живопис:
Едно от задълженията ми като ученик в училището "Сан Фернандо" беше да копирам оригиналите в Прадо: копирах Тициано, Тинторето и Веласкес. Не успях да копирам Гоя. Намерението ми беше да се науча, да се запозная с истинската техника, използвана от тези майстори. Направих около десет копия. Днес вече ги нямам, продадох ги на туристи.
Кой е Фернандо Ботеро
Роден в Меделин, Колумбия, Ботеро започва да се занимава с пластични изкуства сравнително рано. На 15-годишна възраст продава първите си рисунки, а на следващата година участва за първи път в обща изложба (в Богота). Работи и като илюстратор за вестник O Colombiano.
На двадесетгодишна възраст се премества в Испания, където постъпва в Академията "Сан Фернандо" в Мадрид. Там посещава и редица известни музеи като "Прадо" и се обучава да копира произведения на майстори на живописта.
През следващите години пътува във Франция и Италия, където учи история на изкуството в Академията "Сан Марко" (Флоренция).
Портрет на Фернандо Ботеро.
Първата самостоятелна изложба на художника е през 1957 г. На 26 години той става професор по живопис в Училището за изящни изкуства към Националния университет в Богота. Ботеро заема тази длъжност до 1960 г.
Освен че рисува, художникът се занимава и със скулптура. През цялата си кариера Ботеро се движи между Ню Йорк, Париж и Южна Америка.
Колумбийският художник е смятан за най-скъпоплатения жив художник в Латинска Америка.
Запознайте се и с
