Съдържание
Абстракционизмът или абстрактното изкуство е течение, което обединява доста разнообразни творби - от нефигуративни рисунки до платна с геометрични композиции.
Вижте също: Историята на грозното пате (резюме и уроци)Замисълът на абстрактните творби е да подчертаят формите, цветовете и текстурите, да разкрият неразпознаваеми елементи и да стимулират възприемането на света чрез един необективен вид изкуство.
1. Жълто-червено-синьо от Василий Кандински
В заглавието на платното, датирано от 1925 г., са изписани имената на основните цветове. То е нарисувано от руснака Василий Кандински (1866 г.) и в момента се намира в Националния музей за модерно изкуство, Център "Жорж Помпиду" в Париж (Франция).
Кандински се смята за предшественик на абстрактния стил и е художник, тясно свързан с музиката, дотолкова, че голяма част от абстрактните му композиции, като например Жълто-червено-синьо са създадени от връзката между музиката, цветовете и формите.
Голямото платно (127 см на 200 см) изобразява различни геометрични форми (като кръгове, правоъгълници и триъгълници), изпълнени предимно в основни цветове. Целта на художника е да привлече вниманието към психологическото въздействие, което цветовете и формите оказват върху хората.
По този повод Кандински заявява по онова време:
"Цветът е средство за пряко въздействие върху душата. Цветът е ключът; окото - чукът. Душата - инструментът с хиляди струни. Художникът е ръката, която, докосвайки този или онзи ключ, получава от душата точната вибрация. Човешката душа, докосната в най-чувствителната си точка, откликва."
2. Номер 5 от Jackson Pollock
Екранът Номер 5 е създадена през 1948 г. от американския художник Джаксън Полок, който предишната година започва да изследва напълно нов начин на композиране на своите творби.
Методът му се състои в хвърляне и капене на емайлирана боя върху опънато платно, поставено на пода в студиото му. Тази техника му позволява да създава плетеница от линии и по-късно му носи името "картини с капки" (или капещ Полък е едно от най-големите имена в абстракционизма.
От 1940 г. насам художникът е признат от критиката и публиката. Платното Номер 5 , направена в разгара на кариерата му, е огромна - с размери 2,4 на 1,2 метра.
През май 2006 г. творбата е продадена на частен колекционер за 140 млн. долара, като по този начин е счупен ценовият рекорд за онова време - дотогава тя е била най-високоплатената картина в историята.
3. Dulcamara Insula от Пол Клее
През 1938 г. натурализираният германец от швейцарски произход Паул Клее рисува седем големи панела в хоризонтален формат. Dulcamara Insula е един от тези панели.
Всички творби са скицирани с въглен върху вестник, който Клее залепва върху кърпа или платно, като по този начин получава гладка и характерна повърхност. На няколко места от паната могат да се прочетат откъси от използвания вестник - приятна и неочаквана изненада дори за самия Клее.
Insula Dulcamara е една от най-радостните творби на художника със своите свободни, оскъдни и безформени аксесоари. Заглавието на творбата е на латински и означава "insula" (остров), "dulcis" (сладък, мил) и "amarus" (горчив) и може да се тълкува като "Сладък и горчив остров".
Платното е създадено през последните години от живота му и за него Клее прави следното изявление:
"Не трябва да се страхуваме, че ще се окажем обгърнати сред по-непоносими елементи; трябва само да се надяваме, че по-трудните за асимилиране неща няма да нарушат равновесието. По този начин животът със сигурност е по-вълнуващ от много подредения буржоазен живот. И всеки е свободен, според жестовете си, да избира между сладкото и соленото на двете блюда на везните."
4. Композиция с жълто, синьо и червено от Пиет Мондриан
Композиция с жълто, синьо и червено е нарисувана за първи път в Париж между 1937 и 1938 г., но е доразвита в Ню Йорк между 1940 и 1942 г., когато Мондриан променя разположението на някои от черните линии и добавя други. От 1964 г. творбата е в колекцията на Тейт Сейнт Айвс (Корнуол, Англия).
Интересът на Мондриан е насочен към абстрактното качество на линията. Въпреки че започва кариерата си с фигуративни творби, с течение на времето художникът инвестира в абстракционизма, а през 1914 г. се радикализира и на практика елиминира извитите линии от творбите си.
Френският художник развива нова форма на строга абстракция, наречена неопластицизъм Като цяло композициите му не са симетрични. Любопитен факт: хоризонталните линии обикновено се рисуват преди вертикалните.
Мондриан смята, че този специфичен вид изкуство отразява по-голяма и универсална истина, отколкото проповядва фигуративната живопис.
5. Супрематистка композиция , Казимир Малевич
Подобно на Мондриан, съветският художник Казимир Малевич създава нова форма на изкуство. Супрематизъм е роден в Русия между 1915 и 1916 г. Подобно на колегите си абстракционисти, най-голямото му желание е да отрече физическото присъствие на всички обекти. Идеята е да се постигне чистота или, както самият творец заявява, "превъзходство на чистото усещане".
Така той създава абстрактното произведение Супрематистка композиция от 1916 г., която представя основните характеристики на този нов стил. творбата е с размери 88,5 см × 71 см и е част от частна колекция.
Техниката се характеризира с използването на прости геометрични форми и предпочитането на палитра от цветове, които също са прости, основни и вторични, понякога припокриващи се, понякога разположени един до друг. Фонът почти винаги е бял в творбите на Малевич, представляващ празнота.
6. Златото на небесната твърд от Joan Miró
Испанецът Жоан Миро е художник, който се стреми да извлича от простите форми грандиозни значения, които зависят най-вече от въображението и интерпретацията на наблюдателя.
Такъв е случаят с Златото на небесната твърд Тази картина е нарисувана през 1967 г. с акрил върху платно и днес е част от колекцията на фондация "Жоан Миро" в Барселона.
В тази композиция преобладава жълтото - топъл цвят, свързан с радостта, която включва всички форми.
Има голяма димна маса в синьо, която заема престижно място, тъй като останалите форми и линии сякаш плуват около нея.
Творбата се смята за синтез на творческия процес на Миро, който се е посветил на изследването на спонтанността и създаването на точни форми в живописта.
7. Бутилка ром и вестник от Juan Gris
Работата, нарисувана между 1913 и 1914 г. от испанския кубист Хуан Грис, е част от колекцията на Tate Modern (Лондон). Грис често използва припокриващи се цветни и текстурни плоскости и Бутилка ром и вестник е ценен пример за неговата техника.
Картината, която е сред най-представителните му творби, носи образа от пресичащи се ъглови равнини. На много от тях на заден план има части от дърво, може би подсказващи за плот на маса, въпреки че начинът, по който се припокриват и свързват помежду си, отрича всякаква възможност за перспектива, свързана с реалността.
Бутилката и вестникът в заглавието са посочени с минимум подсказки: няколко букви, контур и намек за място са достатъчни, за да се посочи идентичността на предметите. Картината е със сравнително малки размери (46 на 37 см).
8. Черно в наситено червено от Марк Ротко
Смятана е за трагична картина заради силните си, траурни цветове, Черно в тъмночервено Откакто започва да рисува през 50-те години на ХХ век, Ротко се стреми да постигне универсалност чрез все по-голямо опростяване на формата.
Черно в тъмночервено следва характерния за творбите на художника формат, в който правоъгълници с монохромен цвят сякаш се носят в рамките на рамката.
Чрез директно оцветяване на платното с много тънки слоеве пигмент и обръщане на специално внимание на ръбовете, където полетата си взаимодействат, художникът постига ефект на светлината, излъчвана от самото изображение.
Понастоящем творбата принадлежи на частна колекция, след като е продадена през 2000 г. за зашеметяващите над три милиона долара.
9. Специфичен обект "Attesa от Lúcio Fontana
Горното платно е част от серия творби, които аржентинският художник Лусио Фонтана създава по време на престоя си в Милано между 1958 и 1968 г. Тези творби, които се състоят от платна, разрязани веднъж или няколко пъти, са известни под общото наименование Tagli ("разрези").
Взети заедно, те са най-обширната и разнообразна група от произведенията на Фонтана и са станали емблематични за неговата естетика. Целта на дупките е буквално да пробият повърхността на произведението, така че зрителят да може да възприеме пространството отвъд.
Лусио Фонтана започва да разработва техниката на перфориране на платна през 40-те години на ХХ в. През 50-те и 60-те години художникът продължава да търси различни начини да развие дупките като свой характерен жест.
Фонтана прави прорезите с остро острие, а след това платната са подплатени със здрава черна марля, което създава впечатление за празнота отзад. През 1968 г. Фонтана казва на един интервюиращ:
"Създадох безкрайно измерение (...) моето откритие беше дупката и това е. Щастлив съм да отида в гроба си след такова откритие"
10. Контракомпозиция VI от Тео ван Досбург
Холандският художник Тео ван Досбург (1883-1931) рисува горната творба през 1925 г. в квадратен формат с маслени бои върху платно.
Геометричните и симетрични форми са внимателно подредени, преди да бъдат покрити с боя, а черните линии са нарисувани предварително с химикал. Контракомпозиция VI е част от колекция, в която се набляга особено на диагоналната форма и монохромните тонове.
Освен художник, ван Досбург е и писател, поет и архитект и е свързан с групата художници De Stijl. Контракомпозиция VI 50 см на 50 см, е придобита през 1982 г. от Tate Modern (Лондон).
11. Метасхема от Hélio Oiticica
Бразилският художник Хелио Ойтисика нарича няколко творби, създадени между 1957 и 1958 г., метасхеми. Това са картини, носещи наклонени правоъгълници, нарисувани с гвашова боя върху картон.
Това са геометрични фигури с рамки от един цвят (в случая червен), нанесени директно върху гладка и привидно празна повърхност. Формите са подредени в плътни композиции, които наподобяват наклонени решетки.
Ойтичика създава тази серия картини, докато живее и работи в Рио де Жанейро. Според самия художник това е "обсесивна дисекция на пространството".
Те са първоначалният изследователски старт за по-сложни триизмерни творби, които художникът ще разработи в бъдеще. През 2010 г. Метасхема е продаден на търг на Christie's за 122 500 щатски долара.
Какво представлява абстракционизмът?
Исторически абстрактните творби започват да се развиват в Европа в началото на XX век в контекста на движението за модерно изкуство.
Тези творби нямат за цел да изобразяват разпознаваеми обекти и не се ангажират с имитация на природата. По тази причина първата реакция на публиката и критиката е да отхвърлят творенията, които са смятани за неразбираеми.
Вижте също: Стихотворение Време от Марио Кинтана (анализ и значение)Абстрактното изкуство е критикувано именно защото се откъсва от фигуративния модел. В този тип творби няма нужда от никаква връзка с външната реалност и представяне.
С течение на времето обаче творбите се възприемат по-добре и художниците могат да изследват стила си в дълбочина.
