Книга Момичето, което открадна книгите (резюме и анализ)

Книгата "Крадецът" е издадена през 2005 г.

Това е международен литературен бестселър на Маркъс Зюсак, който е адаптиран за филм през 2013 г.

Обобщение и анализ на работата

Историята, разказана от Зюсак, има доста странен разказвач: Смъртта. Нейната единствена задача е да събира душите на онези, които умират, и да ги предава на конвейера на вечността.

Книгата започва именно с представянето на Смъртта, която моли читателя да не се страхува от нея:

Бих могъл да се представя подобаващо, но всъщност това не е необходимо. Ще ме опознаеш достатъчно добре и доста бързо, в зависимост от разнообразни променливи. Достатъчно е да кажа, че в един момент ще се издигна над теб, с цялата възможна топлина. Душата ти ще бъде в ръцете ми. На рамото ми ще почива цвят. И ще те отнеса нежно. В този(Рядко се срещам с хора, които стоят изправени.) Ще се затвърдите в тялото си.

Смъртта наблюдава трагичната съдба на хората и разказва по циничен, но и хумористичен начин за своето ежедневие, за ежедневните си задачи, за трудностите на службата, свързана с отнемането на човешки същества от този свят.

Писането върви гладко, докато не си спомня, че едно момиче, което й е харесало, й се е изплъзвало три пъти. Лизел завинаги остава в паметта й:

Видях момичето, което открадна книгите, три пъти.

Смъртта започва да следи отблизо траекторията на момичето, което винаги е вървяло в компанията на книга, и избира да проследи стъпките му между 1939 и 1943 г.

Действието се развива през 1939 г., в разгара на Втората световна война. Мястото е нацистка Германия, която е подложена на строги и все по-чести бомбардировки на своите градове.

В Мойхинг, малко градче близо до Мюнхен, Лизел Мемингер, запалена читателка, живее с осиновителите си.

Миналото на Лизел е трагично: дъщеря на майка комунистка, която уж е преследвана от нацизма, на десетгодишна възраст момичето заживява заедно с по-малкия си брат в дома на семейство, което се съгласява да ги осинови срещу пари.

Брат му Вернер обаче, който е само на шест години, умира в ръцете на майка си по пътя за Мюнхен. Това става през януари 1939 г:

Имаше двама охранители.

Имаше една майка с дъщеря си.

Труп.

Майката, момичето и трупът останаха упорити и мълчаливи.

По-малкият брат на Лизел, който умира на път за Мюнхен, е отнесен от Смъртта и момичето остава с очи, пълни с кристализирали сълзи. Това е първият път, когато Смъртта пресича пътя на момичето.

Когато брат ѝ умира, Лизел остава сама в приемното си семейство. Осиновителят ѝ Ханс Хуберман е художник на стени, който я учи да чете против волята на осиновителката ѝ (Роза Хуберман).

Преди да се запознае със семейство Хуберман, Лизел рядко ходи на училище.

Ханс имал навика да разказва истории, за да забавлява хората - навик, който момичето ще наследи.

В новия си живот Лизел се сдобива и с чудесен приятел - съседът Руди Щайнер, който ще ѝ прави компания по време на това трудно пътуване.

Осиновителите на момичето приемат Макс Вандербург, преследван евреин, който започва да живее в мазето на къщата и който прави ръчно изработени книги. Ханс се опитва да помогне на втори евреин, но е разкрит и отведен в армията.

Вторият път, когато Лизел избягва края, е когато Смъртта идва за двадесет и четири годишен мъж, който се намира в паднал самолет. Веднага след като самолетът се разбива, едно момче идва да провери дали пилотът е жив - и той е. Вторият човек, който се появява на мястото, е Лизел. Скоро след това пилотът умира.

Изправена пред тази неспокойна житейска история, девойката намира убежище в света на книгите, които краде от изгорели библиотеки или от дома на кмета на малкото градче, в което живее (с помощта на съпругата на кмета, която става нейна приятелка, г-жа Херман).

Докато служи във войната, Ханс свири на акордеон, за да се разсейва, а Лизел заема мястото на осиновителя си в изкуството на разказването на истории.

След като войникът Ханс се завръща у дома, трагично събитие променя хода на квартала. Улица "Химмел", на която живеят всички, е бомбардирана и напълно разрушена, което причинява смъртта на осиновителите му и на големия му приятел Руди.

Това е третият и последен път, в който смъртта се среща с Лизел:

Последният път, когато го видях, беше червено. Небето приличаше на супа, която бълбукаше и се движеше. На някои места беше изгоряло. По червенината имаше черни трохи и пиперливи ивици. (...) После бомби.

Този път вече беше твърде късно.

Сирените. Лудите викове по радиото. Всичко това много късно.

За минути купчините бетон и пръст се наслагваха и натрупваха. Улиците бяха разкъсани вени. Кръвта капеше суха по земята, а труповете бяха залепнали там, като дърва, плаващи след пороен дъжд.

Бяха залепени за земята, всички до един, сноп от души.

За всеобща изненада пожарникарите откриват сред развалините живото момиче, което тогава е на 14 години.

Смъртта я намира коленичила, сред планина от документи и писания, думи, издигнати около нея. Лизел е стискала книга и успява да избегне трагедията само защото е била в мазето и е писала.

Книгата, която Лизел е писала - нейният личен дневник - е събрана заедно с другите остатъци и поставена в камион за боклук.

Очарован от необичайната траектория на момичето, Смъртта се качва в кофата и прибира екземпляра, който ще прочете няколко пъти през годините. Това беше трогателен разказ за това как това дете е оцеляло след всички мрачни събития.

Критичен успех и успех в продажбите

Преведена на повече от 40 езика, книгата "Момичето, което открадна книгите" прекарва 375 седмици в списъка на бестселърите на "Ню Йорк Таймс". Дълго време тя остава на първо място и в бразилския списък на бестселърите.

Бразилското издание на Intrínseca, с 480 страници, излиза на 15 февруари 2007 г. в превод на Вера Рибейро.

Португалското издание, съдържащо 468 страници, е публикувано от издателската група Presença и излиза на 19 февруари 2008 г. в превод на Мануела Мадурейра.

В Бразилия книгата е избрана за една от най-добрите публикации на 2007 г. от вестник O Globo.

Международната критика също дава висока оценка на творчеството на Маркус Зюсак:

"Творба с огромно дихание. блестяща.(...) Някои казват, че такава трудна и тъжна книга не е подходяща за тийнейджъри... Възрастните сигурно ще я харесат (този я хареса), но това е чудесен роман за юноши... Това е книга, която може да промени живота."

Ню Йорк Таймс

"Книга, която е предопределена да се превърне в класика."

USA Today

"Поглъщащо. поразително."

Washington Post

"Превъзходно писане, невъзможно да се спре четенето."

The Guardian

Корицата на бразилското издание на "Крадецът на книги".

Корицата на португалското издание на "Крадецът на книги".

Booktrailer

За автора Маркус Зюсак

Писателят Маркус Зюсак е роден на 23 юни 1975 г. в Сидни и е най-малкият от четири деца.

Въпреки че е роден в Австралия, Зузак има близка връзка с Европа. Син на баща австриец и майка германка, писателят винаги е бил очарован от преживяното от родителите му по време на нацизма в родните им страни.

Авторът вече е признавал, че някои от историите в "Момичето, което открадна книгите" са детски спомени на майка му. Освен че събира истории от семейството си, Зюсак изследва нацизма и дори посещава концентрационния лагер Дахау, за да създаде своя шедьовър.

В интервю за "Сидни морнинг хералд" авторката коментира написването на "Момичето, което открадна книги":

"Имаме образа на маршовете на момчетата в редици, на "Хайл Хитлер" и идеята, че всички в Германия са заедно. Но все още е имало непокорни деца и хора, които не са спазвали правилата, и хора, които са крили евреи и други хора в домовете си. Така че ето и другата страна на нацистка Германия."

Първата му книга, "The Underdog", излязла през 1999 г., е отхвърлена от множество издателства. Преди да стане професионален писател, Зюсак работи като стенописец, пазач и гимназиален учител по английски език.

Днес Зюсак се посвещава изцяло на писането и живее със съпругата си Мика Зюсак и дъщеря им.

Портрет от Маркус Зюсак.

В момента Маркъс Зюсак има издадени пет книги:

• Изоставането (1999)
• Борба с Рубен Улф (2000)
• Когато кучетата плачат (2001)
• Пратеникът (2002)
• Крадецът на книги (2005)

Филмова адаптация

Излезлият в началото на 2014 г. едноименен филм по книгата е режисиран от Брайън Пърсивал (от награждавания сериал "Абатство Даунтън"), а сценарият е подписан от Майкъл Петрони.

В игралния филм актрисата Софи Нелис е в ролята на Лизел Мемингер, осиновителят е Джефри Ръш, осиновителката е в ролята на Емили Уотсън, приятелят Руди е в ролята на Нико Лиерш, а евреинът е в ролята на Бен Шнетцер.

Филмът струва на продуцентската компания 35 милиона долара и въпреки че Fox купува правата за адаптация на книгата през 2006 г., започва да работи по проекта едва през 2013 г.

Записите са направени в Берлин от Twentieth Century Fox.

Ако искате да видите филма в неговата цялост, проследете видеото по-долу:

Запознайте се и с